Начало
       За нас
       Услуги
       Ортодонтия
       Лазер
       Диагностика
       Естетика
       Хигиена
       Полезно
       Хранене
       Болести
       Галерия
       Контакти
                                Кариес

                Кариесът е едно от най-често срещаните заболявания на 20-ти и 21-ви век – почти 100% епидемичност (по-нисък в развитите страни), наред със сърдечно-съдовите заболявания, диабет и др. Той е болест на цивилизацията, т. е. причинните му фактори се коренят в начина ни на живот. Те са четири: въглехидрати (захар, тестени храни), микроорганизми (смилат ВХ до киселини), време (престой на ВХ в устата и още по-лошо между зъбите) и зъбна повърхност. Единствената храна, предизвикваща кариес, е въглехидратната – най-вече нисковерижните ВХ (напр. кристалната захар). Високоверижните ВХ (хлябът, нишестени храни) също предизвикват кариес, но по-бавно – всички помним примера от училище за коричката хляб, която става сладка в устата – слюнчените ензими разграждат хляба до нискомолекулната захар. Ако поставим две черупки от яйце съответно в чаша с вода и чаша с оцет, на следващия ден във втората чаша няма да е останало нищо. Същото се случва с нашите зъби под въздействие на киселините, резултат от храненето на микробите с ВХ в устата. Ето защо силно кариесогенни са всички газирани напитки с киселини в тях. Ако съдържат и захар са още по-вредни. Проучване на АДА (Американска Стоматологична Асоциация) показва, че кариесът сред децата нараства драстично при редовна консумация на кока-кола и други газирани напитки.
                Характерна особеност на кариеса е, че той много трудно се развива от природните захари (в плодовете), което не може да се каже за шоколадите, вафлите, бонбоните, сладките, тортите, хляба и други сладки и тестени изделия. От консумацията на тези храни микроорганизмите в устата (които нормално се намират там) нарастват многократно и се задържат върху зъбите под формата на налепи (плака). Те не се различават по цвят от зъбите, което спомага да продължава кариозния процес под тях. Това е факторът време. Така се появява първото бяло петно върху емайла – нарушена е микроструктурата му. След това петното става кафяво – натрупвания от разпадните продукти на храната. И накрая се образува кариесът – при него вече има кавитация (дупка в емайла). Процесът е остър - най-често при децата и хроничен – при възрастните. При децата е основно върху дъвкателната повърхност, а при възрастните – в междузъбните пространства. Това го прави невидим за пациента дори до етапа на пулпит, ако не заболи от сладко, студено или при хранене. Обикновено болката изчезва веднага след спиране на съответния дразнител. Само опитен стоматолог може да го забележи. Затова редовните профилактични прегледи намаляват риска от развитие и задълбочаване на процесите. Ролята на зъболекаря в случая е и да следи хигиенния статус на пациента и при отклонения да информира за правилно хранене и хигиена.
                В зависимост от дълбочината на процеса се различават: повърхностен кариес – в емайла; среден – в дентина; дълбок – в близост до пулпата.
                Кариесите се почистват и дефектът се обтурира с различни материали по избор.

                                Пулпит

                Ако не се обърне навременно внимание кариесът прогресира към нерва и предизвиква първото усложнение – пулпит (възпаление на пулпата). Тук вече болката се засилва и се появява спонтанно (непровокирано) – особено проявена вечер или повишено нервно напрежение; или провокирано, но с трайност след спиране на дразненето. Ако дупчицата към нерва е малка и процесът не е напреднал, все още има шанс за спасяване на нерва – обратим пулпит – като се постави постоянна калциева подложка, която да регенерира дентина и да затвори пулпната рана. Такова лечение се нарича директно пулпно покритие. При необратимите пулпити е засегнат целият нерв, оплакванията са по-тежки (болките са по-продължителни от ремисиите и по-бавно се повлияват от обезболяващи) и се налага да бъде отстранен, каналите щателно почистени и запълнени.

                                Периодонтит

                Когато процесът е навлязъл от пулпата в костта около върха на зъба, заболяването още повече се утежнява, макар понякога в този етап болката да изчезва. Това успокоение е привидно и пациентът дълго може да носи в организма си най-токсичното и общоувреждащо зъбно заболяване – гранулом. Той се открива най-често чрез рентгенова снимка, също и при перкусия (почукване по зъба). Такива зъби са обикновено силно разрушени или дори са останали само корените им. Възможно е и зъбът да е здрав с обтурация над непълноценно кореново лечение.